Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2012 23:10 - Черното и бялото на нашата Европа
Автор: yancheva Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1391 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 21.03.2012 23:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Влязохме в града към десет часа-тъкмо когато беше достатъчно светло, за да се запознаем от близо с експонатите в Музея на чалгата и беднотията съоветно. А за това няма по-добро място от димитровградския пазар-част от новата Европа, в която хората хапват колачета* , кебапчета и се грижат за комфорта на гладните си души със солидно количество чалга и бира. Тук българската реч не е на дневен ред и забрадените туркини не се притесняват да контактуват помежду си,като на чаршията от Османско време.

    Бях посрещната на входа на паркинга от навъсена туркиня,която поиска два лева-цената за достъп до увеселителния парк, наречен пазар. И след като оставихме колата в паркинга да се „порадва” на разрушените сгради около себе си, навлязохме в едно приключение, което засили в мен бутафориката на понятието 21-и век, напоен с иновационен смисъл за новите технологии,скъпите коли, правата на кокошките и американизирането на смирените „деца”(сиреч народ), наставлявлавани от още по-послушните марионетки, наречени българско правителство.

    Прешляпах през няколко локви и погледът ми бе прикован от най-новите модни тенденции в България. Бяха изложени всички онези трикотажни евтинии под формата на анцузи, роклички с гол гръб и голямо деколте- с една дума Раят на малолетните фолк-диви и бабаити, съвместно изграждащи цвета на обществото- Боже опази! Не можех да остана равнодушна пред тази мила родна картинка, която ми напомняше търговският ден-събота, в родния ми град, когато бях малка. Е, тук времето беше спряло. В „новата” Европа ги нямаше Dolce&Gabanna и Fendi, освен минали през прецизната фалшификация на анадолските търговци. Хората газеха в големите локви не с непромокаеми апрески за двеста лева, а с чехли за два и терлици под тях. Егати модерният свят!

    „Ще ти дам цигара,ако черпиш едно кафе!”-бяха първите разбираеми думи, които чух и някак пак ми стана болно и противно. В този свят на дребни търговци, идеята за „духовна криза” звучи по-скоро подигравка с глада на сиромасите, отколкото сериозен проблем. Което веднага ме връща назад в историята през времето на падане под Турско робство- тогава българите са изгубили почти изцяло културният си фонд, защото са били прекалено заети да оцеляват и търсят прехрана. Е, добре...нормално ли е този проблем да е фактор през 2012 година? А ще разправят,че света нямало да свърши. Света отдвна е загинал, защото когато стомаха ти е празен, умът ти не мисли за знанието и науката ,а си тананика печално „ Шефът ни рече- айде де, пари нема- действайте!”. В Меката на чалгата и евтините сутиени сигурно не са и чували за софистициране на посредствеността. Ботев и Левски тук се изчрпват (колокото банално да звучи) до название на футболни отбори, събиращи в себе си цялата гротеска на селските левенти от старобългарските анекдоти.

   „Каква я мислихме,а тя каква стана?” – прочетох преди време в една статия. Ами, не сме мислили, е отговорът тук. Никой не се сети, между форумите с чуждестранни управници и скъпи обяди, че на малкия българин ( или поне гражданин на България) му трябват повече култура и по-малко чалга . Защото тази музика събира в себе си всичко,което е страната ни. –големи изкуствени цици, уж случайно лъснали срамни части и нисък стилов изказ, на това как виждаме положението си. Бай Ганьо вече махна феса и потурите- обу токчета, гримира се и размята дебелите си задни части в ефира. Отиде на Сен Тропе и се подигра със СССР. Не просто изцапа бухчата на домакините си в Европа, а направо се наака, с извинение , върху нея. Ако някой е решил тук да покаже усмивка- да не си и помисля! Защото този нов Бай Ганьо, с новото име Азис, си  позволи шега с държавата, помогнала ни да се отскубнем от задушителите на българското. Повече потресена съм, как един „полово пасивен” чалгаджия, издигнал се заради симпатиите на безкултурна младеж се осмелява да прави демонстрации срещу Русия и по-лошото – ние българите да останем безучастни. Срам и позор, за пореден път !!

   Защо говоря за всичко това ли ? Всичко това виждах пред себе си в този „Пайнерград” – оглушителната чалга, разбира се, се мъчеше да ми попречи да мисля, както бе направила с хората на този пазар. Но въпреки „мъчителното” раздвоение между погребалната печал по идеалите ми  (които там се бяха „удавили” в калта ) и дигащите либидото, до маймунско ниво текстове, аз запазих патриотичното в мен и продължих да мисля трезво над видяното ( „трезво”- друга забравена сред нас младите дума..). В погледите на тези хора се четеше нещо добродушно, нещо светло, имаше надежда. Дали им действаше синдрома на безгрижния глупец или въпреки чалгата, мизерията и кюфтетата носеха в себе си нещо светло и будно- не знам. Не посмях да завържа разговор, в който не се включва въпросът „Това колко струва?” , страх ме беше,че пак ще остана неразбрана.. Тъкмо когато реших,че предствалението е към своя край, съдбата се промъкна зад мен и ме удари с нещо много тежко, а именно с най-нов модел БМВ, което паркира бавно между сергиите. „Това е шефа на голяма фирма за обувки..” беше ми обяснено. Бялата колата спря сред тоновете кал и отвътре слезе изтупан млад мъж с черно палто, скъпи обувки и още по-скъп черен костюм. Веднага бе наобиколен от дребните търговци, които считаха за гордост да се здрависат с богатия арабин. Да се докоснат и те до нещо скъпо! До него застана мъж със сив анцуг,измокрен от водата,която се стича цял ден по гърба му, и се ухили на богаташа, все едно бе дошъл да го избави от мизерията- живото доказателство,че у нас отдавна я няма кастовата система. Тук хората или шляпат по чехли в мизерията и ядат съмнителни кебапчета от кучешко, или капризничат,че са изцапали белият си автомобил в мръсотията на гореспоменатите. За един ден, на едно място, видях двете лица на Татковината и странното е,че те преносно и буквално са „черното” и „бялото”.

   Взехме колата си от паркинга и потеглихме обратно. Не можех да разгледам градът в движение, тъй като внимавах да скоча, в колкото се може по-малко дупки от европейския път, но не можех да не забележа,че не само пазара бе потънал в калните локви на модерния ни свят. Всичко в Димитровград напомняше за беднотията, общ белег на 90% от градовете в България. Хората гледаха жадно, но не за знания, Бога ми!  Гледаха, като хищни вълци в капана на прелюдието към родината; готови да спечелят, от каквото могат. Жадни за малко пари, много секс и още по-солидно количество чалга. Както пее една естествено изкуствена народна певачка „Наливай и ме напивай, бавно разливай на глътки страстта.. искам го точно така .. „. Вече никой не иска знанието за чуждото, за непознатото, обвито в тайни, от които зависи цялото ни съществуване. Искаме само още едно голямо питие и по възможност най-бездуховната кукла, чиито гърди по големина са обратно пропорционални на акъла и дрехите й. И ако си мислите,че само Меката на фолка Димитровград събуди в мен тази горестна мъка- в заблуда сте – отново! И смея да твърдя,че старата мисъл „Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея” , би звучала по-добре: „Светът е дискотека и всички ние сме жертви”.. жертви на новото време, на новия свят и сме оставили, който си поиска да блудства с нас, буквално  и преносно ...

 

*вид банички, характерните за района



Тагове:   Есе,   Европа,   бяло,   черно,


Гласувай:
2



1. mrgreen - За жалост е така. Езика ни умира. ...
22.03.2012 00:30
За жалост е така. Езика ни умира. Винаги съм се питал какво значи асимилация. Ето какво! :(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yancheva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 32215
Постинги: 19
Коментари: 20
Гласове: 21
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031