Вече открихме отговорът на въпроса, кое е първо – яйцето или кокошката. Много просто- нито едно от двете! Първо се появява обикновената, измъчена кокошка, а след нея е щастливата посестрима. Дори кокошките у нас вече си търсят правата. В положение на бездуховност и падение на хората до животинско е съвсем нормално носачките да се еманципират. Виждате ли, мили сънародници- дори кокошките получават повече права от нас! На нас ни остава само да се облагодетелстваме от щастливите яйца. Да опитаме от добре гледаните продукти на демокрацията. Само не знам защо всичко в тази страна трябва да се осъществява на принципа „или-или” ? Или ще отглеждаме добитъка съобразно изискванията на ЕС, или да се примирим с продукти второ качество. Не може да съществува ситуация на двустранно удовлетворение. Винаги когато качеството у нас уж се подобри, в пространството се чува гласът на сиромашията и дрънкане на жълти стотинки.

   Кокошките- щастливи, живеят на климатици и класическа музика, лекарствата ни и те нещо се зарадваха и ... какво да правим ние?? Май да се местим да живеем в курника, ама в истинският,че в този в който сме сега климатикът е счупен и зеят такива дупки,че чак ми пада шапката.

   В село Бисер и околиите търсят останалата част от обещани помощи: „Къде са?” – гърми въпросът на жена от района. Може би първо ще се оправят сайванта на конете и пострйката на кокошките и чак  тогава дядо Иван ще може да влезе в новият си дом. Не съм против толерантното отношение към животните, дори съм против те да бъдат отглеждани с жестокост, но не мога да се сългася, че ще има хора, които стоят вечер на тъмно,защото не могат да си платят тока, а кокошката ще пърха спокойно пред климатика и ще снася яйца, които ще струват почти половин левче. Не ми изглежда сериозно в състояние на доходен дефицит да се наливат пари в създаване такива удобства за животни, каквито и хората нямат. Това според мен може да си позволи една икономически процъвтяваща страна, която е осигурила доходната стабилност на своите граждани. Не претендирам за високи познания по икономика, напротив.. през призмата на буден млад човек просто наблюдавам безизходицата, в която изпадаме всеки ден.

     Четох поредното изявление на примиера Борисов, в което казва: „ Франция, с този сняг дори снежен човек не могат да си направят” (небукв. цит.) – чак е смехотворно,че пак в чуждото гледаме. Голямата ни грешка- винаги търсим какво и колко има в паничката на другарчето, а не от какво и как си е направило тази паничка. Защото икономически развита страна ( каквато е Франция ) може да си позволи да  ощастливи кокошките си, без да взема последните центове на народа. А ние.. ние гледаме само да ощастливим другите.

   „Когато има такива да ги навеждат, ще ги навеждат” – коментира президентът на „Славия” Венцислв Стефанов, в местен вестник, по повод скандал на терена. Цинично изказване, извадено от контекста по проблема- така е, да.. но до болка вярно. Докато сами не започнем да се уважаваме, няма как да очакваме уважение от другите.  Въвеждаме реформи, закони, подобряваме продукция, гоним стандарта на ЕС, а държавните основни- въжен мост.. клатим се над пропастта и очакваме всеки момент някое изгнило въженце да се прокъса и да полетим надолу.

   Имаше преди години една реклама на шунка: „Направена от щастливи прасета!” Да, фермата вече се превръща в хотел две, три, че и четири звезди. А скоро ситуацията ще достигне до положение, в което на животните от толкова лукс няма да им се умира, а на народа- от тази мизерия няма да му се живее.

Добре казано...

Благодаря :)