Усещам топлината на слънцето по лявото си слепоочие, а другото се радва на целувката ти ..най-доброто събуждане ..неочаквано приятно... Нещо непознато, ново се докосва до живота ми и това разтуптява сърцето ми.. Любов? – Не! В никакъв случай.. просто топлина... топлината на втория човек, топлината на вниманието.. колкото и повърхностно да е то ... Задоволяване на нуждата от близост с нещо далечно... колко тъжно звучи ... Усмивката ми се размива и обръщам гръб на мимолетното си щастие. Що за наивност?! Кой ще се зарадва на нещо чуждо и далечно...???
И всичко в този момент отново се срива.. в последния си миг птицата леко издига криле и ти решаваш,че ще полети отново с буйната страст на същество изпълнено с живот, но тя тупва дигнатите си криле в прахта и подарява душата си на небесата .... Най-голямата мъка .. да не намираш причината заради която да разпериш криле.
Пак се разпилях ... а той затвори и за тръгна. Леглото отново ще изстине, а слънцето прегърна лъчите си, както майка децата си и сякаш не им позволи да се докоснат до мен. Моето слънце залязва, а е сутрин..парадокс на абстракта.. Парещите длани, които ме докосваха се разпиляха на пода.. кристалната чаша под краката ми отрзява слънцето и ми напомня,че никога не мога да го имам пак... Моят залез е твое утро – Изгрей!
- Звучиш объркано.
-Знам .... Думите са проекция на вътрешния хармоничен хаос... симфония на бъркотията.. какафония от тишина и горестна тъга... Самотата обича компания.. в едната си ръка стискам нея, а с другата не пускам безсънието.. и на дясната ми пише “ВЯРА” ; Вяра в какво, в кое, кога ???
Иска ми се да можеш да си отговоря ... Как да вярваш, когато целият ти свят е натъпкан с безверие. За да вярваш, трябва да има някой или нещо, което да те радва.. да впива устни в теб, да пиеш топлина... чашата ми е замръзнала.. Вече дори не помня моментите, в който е преливала; онези мигове, когато всяка фибра в тялото ти усеща енергията заради която знеш , че си жив ..... чашата ми се спука..
Звучи прекалено блудкаво, а ти не би разбрал ... Защо се върна? Не казвай ,че ще ти липсвам .. нека оставим дежурните лъжи на сивите блокове, пълни с изкуствена светлина от остарели крушки... Моето слънце ще залезе, но с онази неподправена истинност, която те кара да се чувстваш сякаш влюбен в живота ..
Не, не обичам теб .. обичам начинът по който ме накара да се почувтвам, но замълчи, престори се,че не си ме чул ... денят започва,а ти ще залезеш със нощта .. и всичко ще потъне в мрака на новото утро.. Запази си милите думи за нея и си тръгни... Нямам нужда от полулюбов.. Това, което имах .... никога не бих могла да притежавам.
Вече потънах в мрак, а зениците ми изгарят от силното слънце.. Даде ми звездите, за да светят в полунощ,но забрави, че ги беше вече дал ... Доспива ми се,а е ден... и пак затварям очи, срещам образа ти и потъвам в изгрева, който никога няма да имам, за да видя това, за което очите ми отдавна са слепи и с пръсти да докосна онова, което няма плът, защото притежавах чуждото .... Хаосът е най-правилната и точна подредба на един перфектен безпорядък.
Сякаш още чувам шепота на сутрешния маскарад... Благодаря ти !!
.. за това, защото имах вяра ;)
20.06.2012 14:05