Когато ти писахме последно,бях прекалено малка, за да ти пиша сама. После пораснах и осъзнах,че е твърде неблагодарно да преписвам на теб подаръците, които  мама и тате подбират грижливо и отделят пари, за да ме зарадват. Сега съм на 20 и се чувствам достатъчно голяма, за да повярвам в теб, както никога не съм вярвала.

Обичам да пия Кока Кола понякога и след като преди време осъзнах,че ти май си техен продукт (съвпадението в цветовете не може да е случайно!), реших че трябва да обичам и теб..

Може би все още ти е трудно да се адаптираш към странния ни език и за това се получават обърквания всяка година, но когато искаме нещо, ние се надяваме да го получим. Знам,че е по- лесно за джуджетата да натъпчат чувала ти с мечета и роботи, но надеждата,с която ти пишем е за нещо повече от плюш с ръце,крака и усмивка от конец.

Искаме сутрин до елхата да намерим любимите хора, с чаша кафе в ръка, тихо да се взират в печката и да очакват събуждането ни. Искаме на масата ни да няма достатъчно столове за всички, а не да се чудим,къде да прибираме всичката останала безполезна храна,която няма кой да изяде. Искаме вместо говорещи кукли, да чуваме смеха на хората, които вече не са сред нас… И вместо да очакваш своите сладки и мляко, да занесеш малко усмивки там, където празничните чаши се пълнят със сълзи..Знам,че е по –лесно да четеш наивните детски писма за мечтаното Lego, но преди това, сети се, моля те, за къщите без покрив и без ток. 

Тази година не искам подаръци,е може би една огромна панда, но .. и без нея ще съм щастлива. Стига когато седна на масата да се огледам и да видя хората, които обичам.

Искам,ако имаш време, да оставиш по мъничко вяра навсякъде, защото живота не е лесен.. Хората си тръгват твърде рано, незнайно защо, а ако им е даден шанс да живеят,те не го използват правилно. Не знам при теб какво е,но тук всичко е прекалено цинично, сиво, безнадеждно.. Остави големия чувал в Лапландия и вземи само голямото си сърце. Ние тук от това имаме нужда.. Коледно чудо, което да ни накара да помислим,че можеш да върнеш хората и думите назад…